В а предишна колонаразказах живота си на запознанства преди пандемията като новобрачна китайка на средна възраст в Обединеното кралство. Шест месеца след моя подход към любовта с електронни таблици (100 ежедневни плъзгания на Tinder, 50 изхвърляния и филтър за грамотност и основно човешко благоприличие) обаче заминах за Китай – в отпуск, за да изследвам xiaolongbao и заради антропологичната тръпка да бъда шенну (остатъчна жена) на домашен терен (нещо като).
Китай ме поздрави със свиване на рамене. В Tinder и Baihe в Хонконг, Шенжен и Шанхай 40-годишна жена, правеща десетки безплатни плъзгания на ден, печелеше от два до три мача на седмица. Хонг Конг поздрави, а след това призрак. Шенжен се опита да ми продаде пирамидална схема, включваща трансплантация на коса и пчелен прашец за мъже и жени от всички възрасти.
Шанхай обаче дойде с жена-крила. G, безсмислен източногерманец в консерваторията, където бях в изследователски отпуск, ме тласна в петъчни уроци по танго на деветия етаж на офис сграда в центъра на града, която имаше паркет и цялата беше много сериозно реновирана. Инструкторът от Шанхай, сериозна наставница с нос на хищник за фалшификати, изпипа синтетичните ми токчета с филцово дъно (кълна се, че провеждах теренна работа за проект по танцова антропология). Всички останали отказаха да си разменят партньорите. Тръгнах си с изкълчен глезен и сборник от сурови погледи.
И така, към скандалния уикенд брачен пазар на Народния площад. Джи, страхотен матриарх, владеещ любовта, дълга и европейските пекарни в Шанхай, ме насърчи с престорено имперско изражение: „Вървете напред в името на антропологията, откривайте и завладявайте.“
Паркът е праисторически, но безмилостно ефективен аналог на Tinder, управляван от родители с чадъри. Възрастни китайски майки и бащи записват жизненоважни данни на децата си върху екипировка за дъжд: пол, възраст, височина, заплата, квадратни кадри от апартамента, който вече е осигурен в град от първо ниво, в този ред.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
