Китай ускорява изграждането на интегрирана национална платформа за изчислителна мощност, целяща да подобри качеството и ефективността на изчислителните ресурси и да укрепи възможностите на страната в основните технологии като чипове с изкуствен интелект, казаха служители и експерти.
Като гръбнак на развитието на изкуствения интелект, изчислителната мощ се превърна в бойно поле за глобално технологично превъзходство и Китай се стреми напред с безпрецедентна инерция въпреки предизвикателствата, казаха те.
Този ход е най-новият план на Китай за разширяване на дигиталната инфраструктура, която е от ключово значение за поддържане на икономиката на изкуствения интелект и за усъвършенстване на технологичните му умения в стратегически индустрии.
Заместник-министърът на промишлеността и информационните технологии Сюн Джиджун подчерта ангажимента на правителството да „ръководи организираното развитие на изчислителната инфраструктура и да подобрява качеството на доставките на изчислителни ресурси“ на Китайската конференция за изчислителна мощност през 2025 г., която приключи в неделя в Датунг, провинция Шанси.
Той подчерта необходимостта от ускоряване на пробивите в ключови технологии като графични процесори и алгоритми за големи езикови модели, които са от решаващо значение за изостряне на конкурентното предимство на Китай в областта на изкуствения интелект.
Грубо дефинирана като способност за обработка на данни, изчислителната мощност включва технологии като чипове и центрове за данни за поддръжка на обработка на информация, съхранение на данни и мрежов капацитет в ерата на цифровата икономика.
Ву Хекуан, академик в Китайската инженерна академия, каза, че изчислителната мощност е невидима, но незаменима сила зад всяка метаморфоза, управлявана от изкуствен интелект, и че без достатъчно изчислителна мощност за обработка на данни е невъзможно да се поддържат широкомащабни приложения на изкуствения интелект.
„Всеки юан (0,14 долара), инвестиран в изчислителна мощност, стимулира растежа на БВП от 3 до 4 юана“, каза Ву. „В глобалната надпревара за лидерство в областта на изкуствения интелект разширяването на изчислителната енергия е от решаващо значение.“
Общата изчислителна мощност на Китай нараства с приблизително 30% годишно, движена до голяма степен от нарастващото търсене на интелигентни изчисления, подхранвани от AI приложения, показват данни на Министерството на промишлеността и информационните технологии.
Рао Шаоян, директор на изследователския институт за стратегическо развитие на Китайския телекомуникационен изследователски институт, заяви: „Очаква се изкуственият интелект да допринесе с над 11 трилиона юана към БВП на Китай до 2035 г.“
„Това ще представлява 4 до 5 процента от общата икономика“, каза Рао. „Този растеж може да умножи търсенето на изчислителна мощност 10 или дори сто пъти.“
За да отговори на това търсене, Китай изгражда национална платформа за изчислителна мощност, която интегрира ресурси в различни региони и индустрии. Платформата, описана като „единна мрежа“ за планиране на изчислителна мощност, вече включва подплатформи от 10 провинции и общини като Шанси, Ляонин, Дзянсу и Шанхай, според министерството.
Неговите интелигентни възможности за планиране позволяват ефективно съпоставяне на търсенето и предлагането. Например, позволявайки на бизнеса в Източен Китай да използва неизползващи неизползвани изчислителни ресурси в Западен Китай, значително намалявайки разходите и подобрявайки ефективността.
В един забележителен случай базирана в Пекин здравна компания изпълни изчислителна задача с изкуствен интелект, използвайки ресурси от автономния регион Нинся Хуей на цена от само 10 000 юана, в сравнение с типичните разходи от над 2 милиона юана за закупуване и поддръжка на сървъри.
Според Вей Лианг, вицепрезидент на Китайската академия за информационни и комуникационни технологии, повече от 100 доставчици на компютърни услуги са се присъединили към платформата, заедно с над 1000 регистрирани корпоративни потребители, докато близо 100 големи езикови модела са свързани, предоставяйки разнообразни онлайн услуги на повече от 1000 разработчици.
Междувременно китайските компании за чипове с изкуствен интелект също работят усилено, за да подобрят уменията си в графичните процесори, което кара акциите им да бъдат предпочитани от инвеститорите, тъй като чиповете H20 на американската компания Nvidia са изправени пред слабо търсене в Китай.
В понеделник китайските акции на чипове с изкуствен интелект продължиха силната си възходяща траектория, като Cambricon Technologies се очертава като потенциален претендент на гиганта за напитки Kweichow Moutai за титлата на най-скъпите акции на пазара на акции A.
Cambricon затвори на ниво от 1 384,93 юана за акция в понеделник, покачвайки се с 11,4% за деня. От средата на юли цената на акциите му се е увеличила повече от два пъти и е скочила с повече от 562% от септември 2024 г. насам. Сега компанията изостава само от Moutai, който завърши сесията на 1,490.33 юана за акция.
Продуктите за интелектуална собственост на чиповете с изкуствен интелект на Cambricon, която е основана през 2016 г., захранват смартфони и чипове за сървъри за данни, включително тези, произведени от Huawei Technologies Co и Alibaba Group.
Чен Тианши, съосновател и главен изпълнителен директор на Cambricon Technologies, каза в по-ранно интервю за China Daily, че „има твърдо търсене на AI чипове в Китай. Не се притесняваме за поръчките, стига нашите технологии да са достатъчно силни“.
Пан Хелин, член на експертната комисия на Министерството на промишлеността и информационните технологии за информационна и комуникационна икономика, заяви: „Инцидентът с Nvidia предлага стратегически прозорец за амбициозните китайски дизайнери на чипове с изкуствен интелект да разширят пазарния си дял“.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
